Недостигът на работна сила и плановете за работници от трети държави
Възможно ли е недостигът на работна сила у нас да бъде решен чрез широкомащабно наемане на служители от трети държави и необходимо ли е държавата да повиши квотите за чуждестранни работници? Тези въпроси отново заемат централно място в обществения дневен ред на фона на намеренията на правителството в оставка. Темата вече се обсъжда публично чрез предложените изменения в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, съобщава bTV.
Икономисти обаче изразяват съмнения относно резултатите от прилаганата досега политика, като подчертават, че те не отговарят на първоначалните очаквания. Анализ по темата беше представен от Експертния клуб за икономика и политика, а основните заключения бяха изложени от икономиста Георги Вулджев. Според него привличането на работници от отдалечени държави не само не решава дълбоките проблеми на трудовия пазар, но дори ги изостря.
„Този процес по-скоро води до заместваща трудова миграция. Това означава, че работници от трети страни реално започват да изместват местните заети“, обясни Вулджев.
Тази оценка се подкрепя и от данните на Националния статистически институт. Към второто тримесечие на 2025 г. най-осезаемото намаление на заетостта се наблюдава именно в секторите, в които се наема най-голям брой работна ръка от трети страни. Въпреки това, вместо недостигът на кадри да се свие, в тези отрасли той продължава да се задълбочава.
Влияние върху доходите
Отражението върху възнагражденията също е значително. По думите на икономиста наличието на голям брой чуждестранни работници води до по-бавен ръст на заплатите в съответните сектори. „Ако това не беше така, нямаше да виждаме в статистиката толкова ясни признаци за заместване на постоянно пребиваващото население в тези сектори“, посочи той.
Вулджев бе категоричен, че наличните данни ясно очертават натиск върху доходите на българските работници. „Налице е подбиване на заплатите на работещите български граждани“, заяви икономистът. Той уточни, че проблемът не се корени в самите мигранти, а в избрания модел на трудова политика, който не насърчава инвестиции в повишаване на производителността, обучение и задържане на местната работна сила.
Очакваните законодателни промени, свързани с увеличаване на квотите за работници от трети държави, вероятно ще засилят обществения дебат. Според експертите основният въпрос вече не е дали страната има нужда от работна ръка, а каква е цената, която българските работници плащат за прилагания модел.
