На 14 ноември православната църква чества паметта на свети апостол Филип. Същият ден е известен и като Коледни Заговезни – последният момент преди началото на Коледните пости, в който е разрешена употребата на месни и млечни храни.
Филип е един от дванадесетте Христови ученици. Роден е във Витсаида – същият град, от който произхождат и апостолите Петър и Андрей, рибари по занаят. За разлика от тях, Филип още от младежките си години се обучавал в книжнина. Той ревностно изучавал Свещеното Писание и пророчествата за дългоочаквания Месия. В сърцето му се зародила силна любов към Бога и жажда да срещне Спасителя, без да знае, че Той вече е дошъл на земята.
Христос сам го призовал да го последва. Филип свидетелствал за множество чудеса, сред които и възкресяване на починал човек в Иерапол. В служението му го придружавали сестра му Мариамна и апостол Вартоломей.
След разпятието на Христос тримата продължили да разпространяват християнското учение. В Йерапол обаче били заловени от езичници, обвинени в магьосничество и подложени на жестоки мъчения. Решено било да ги разпнат.
Когато войниците започнали да събличат дрехите им, сестрата на Филип – Мариамна – се превърнала в огнен камък. Апостол Филип бил разпнат с глава надолу, а Вартоломей – до стените на езически храм. Земята затрещяла, разтворила се и погълнала мъчителите.
Оцелелите езичници молели Бог за прошка. Те свалили Вартоломей, а земята върнала погълнатите. Апостол Вартоломей освободил и Филип, но той вече бил предал душата си Богу.
След тези събития Вартоломей покръстил всички жители на града. Три дни по-късно на мястото, където капела кръвта на Филип, поникнала лоза – знак, че светецът, отдавайки живота си за Христос, е придобил вечно блаженство.
Името Филип произлиза от гръцки език и става особено разпространено по времето на Филип Македонски. В негова чест древният град Пловдив носел името Филипополис.
На този ден празнуват имен ден всички, носещи името Филип, Фильо, Филка, Филипа и други негови производни.
Коледни Заговезни – 14 ноември – бележат последното блажно хранене преди Коледния пост. Според българската традиция вечерята включва пиле с кисело зеле, тиквеник с много орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сервирала блажните ястия, се прибира и не се използва до Коледа.
От този ден до Въведение Богородично, а също и от Игнажден до Богоявление, венчавките не се разрешават. Ако 14 ноември се падне в сряда или петък, когато важи строг пост, заговезните се преместват в предходния ден.
