Българските общини настояват за 650 млн. евро повече от държавния бюджет през 2027 г. — увеличение с 13,2% спрямо тази година. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) определя сумата като минимум за запазване на качеството на училищата, детските градини, социалните услуги и другите местни дейности.
Искането е отделно от обсъжданата промяна в данъчните оценки на имотите. По-високата оценка може да повиши данък сгради, но крайният размер ще зависи и от ставката, която всеки общински съвет определя. Предложението още не е окончателно прието.
Защо общините искат допълнителни 650 млн. евро
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева посочи пред БНТ три основни причини: инфлацията, очакваното увеличение на минималната работна заплата и поскъпването на горивата и храните. Разчетите са внесени в Министерството на финансите още на 4 септември, а темата влиза в дневния ред на Годишната среща на местните власти в Албена.
Тези разходи се пренасят пряко върху услуги, които хората използват всеки ден. Отоплението и издръжката на училища и детски градини, храненето в социалните заведения, транспортът, осветлението и поддръжката на публичната среда не могат да бъдат замразени само защото местните бюджети са ограничени.
Според НСОРБ допълнителният ресурс не е заявка за ново ниво на услуги, а опит да се запази сегашното. Това уточнение е важно на фона на предупреждението на Фискалния съвет за нужда от по-дълбоки съкращения и реформи в Бюджет 2027.
Кои услуги зависят от решението
- издръжката на общинските училища и детски градини;
- социалните услуги и храненето на уязвими хора;
- местният транспорт, осветлението и зимното поддържане;
- сметосъбирането и поддръжката на обществени пространства;
- общинските културни, спортни и административни услуги.
Не всяка дейност се финансира по един и същ начин. Част от парите идват като трансфери от държавния бюджет, а друга част — от местни данъци, такси и собственост. Затова недостигът може да изглежда различно в голям град и в малка община, въпреки че и двете трябва да осигуряват основни услуги.
НСОРБ отбелязва, че разходите за заплати са не повече от 5% от общите годишни бюджети на общините. Основният спор следователно не е само за възнаграждения, а за общата цена на услугите и поддръжката.
Ще се увеличи ли данъкът върху имотите
Правителственият данъчен пакет, цитиран от НСОРБ, предвижда данъчната основа за 2027 г. да бъде увеличена с 30%. Това не означава автоматично, че всеки собственик ще плати точно 30% повече. Данъкът върху недвижимите имоти се изчислява чрез местна ставка, а общинските съвети могат да я променят според условията в съответната община.
Георгиева даде ориентировъчен пример: при сегашен годишен данък от 60 евро увеличението би било около 15 евро, ако местният съвет не намали промила. Това е пример, а не универсална сметка — България има 265 общини и решенията са местни.
Предложението трябва да бъде обсъдено в Народното събрание през ноември. Едва след законодателното решение общинските съвети ще могат да определят конкретните ставки. До тогава няма окончателен нов размер на данъка за отделен имот.
Какво става с такса смет
Данък сгради и такса битови отпадъци са различни плащания. Според представената информация проектът предвижда там, където такса смет все още се изчислява върху данъчната оценка, през 2027 г. да се използва оценката от тази година. Целта е актуализацията на данъчната основа да не доведе автоматично до 30% скок и на таксата.
Това разграничение ще бъде сред най-важните за собствениците, когато започнат местните бюджетни процедури. Реалната сметка ще зависи от окончателния закон, решенията на съответния общински съвет и начина, по който местната власт определя таксата.
Как искането се вписва в Бюджет 2027
Преговорите се водят при вече натрупан натиск върху публичните финанси. MyDailyMedia съобщи, че бюджетният дефицит е достигнал 3,6 млрд. евро към септември. Паралелно се предвиждат и други разходни приоритети, включително 300 млн. евро повече за подкрепа на семействата.
Това означава, че допълнителните средства за местната власт ще се конкурират с национални програми, социални плащания и необходимостта от ограничаване на дефицита. Искането на НСОРБ тепърва трябва да бъде съпоставено с приходната рамка и останалите разходи в проектобюджета.
За домакинствата важният въпрос не е само дали общините ще получат повече пари, а дали средствата ще предотвратят влошаване или поскъпване на услуги. Цените на енергията и храните засягат едновременно общинските системи и семейните бюджети, включително разходите за отопление, за които е предвидена еднократна помощ за 20 000 семейства без доходи.
Какво да следят гражданите през следващите седмици
- каква сума ще заложи Министерството на финансите за общините;
- дали парламентът ще приеме 30% актуализация на данъчните оценки;
- какъв промил ще определи конкретният общински съвет;
- дали такса смет ще остане върху оценката от 2026 г.;
- как допълнителните средства ще бъдат разпределени между услуги и инвестиции.
Към 12 октомври сигурното е, че НСОРБ е поискало увеличение от 650 млн. евро и защитава сумата като минимално необходима. Данъчните промени и окончателното финансиране обаче все още са част от предстоящите бюджетни и парламентарни решения.
Снимка: сградата на общината в Угърчин, илюстративен кадър. Ivelin Mincov/Wikimedia Commons, CC BY 2.5.
