В един от най-богатите градове на Великобритания – Ротърхам – потресаващ брой млади момичета, над 1400, станаха жертва на системна сексуална експлоатация. Ужасяващите престъпления бяха извършвани от организирани „grooming gangs“ – предимно от мъже с мигрантски произход. В продължение на дълги години властите оставаха безучастни, движени от страха да не бъдат обвинени в расизъм. Това пагубно мълчание обаче отне невинността – и съсипа бъдещето – на хиляди деца. Трагичните последствия от подобни шокиращи случаи подхранват нарастващото недоволство сред обществото и поставят под сериозен въпрос ефективността на миграционната политика в редица европейски държави.
Във Великобритания темата за миграцията все по-често заема централно място в политическия дневен ред. След решението за Брекзит страната се стреми да възстанови контрола върху своите граници, но потоците от мигранти, особено тези, преминаващи през Ламанша, не показват признаци на намаляване. Значителна част от населението изразява дълбоки опасения относно сигурността, устойчивостта на социалната система и потенциалните културни промени. Политически фигури често се възползват от тези обществени страхове, като нерядко използват остър и поляризиращ език, а правозащитни организации предупреждават, че подобен подход задълбочава съществуващите разделения в обществото. За съжаление, реални и потресаващи инциденти като разкритите престъпни мрежи в Рочдейл, Оксфорд и Тълфорд, където също са установени подобни форми на експлоатация, допълнително подхранват недоверието на много британци към идеята за масова миграция.
Полша, от друга страна, заема коренно различна и категорична позиция по въпроса за миграцията. Страната ясно заявява своята политика да не приема мигранти от Близкия изток и Африка, въпреки натиска от страна на Европейския съюз. Един от най-отявлените гласове в подкрепа на тази политика е евродепутатът и бивш заместник-министър Доминик Тарчински. Известен със своята прямота и безкомпромисен стил, той често и публично защитава решението на Полша да откаже да изпълнява миграционните квоти, налагани от ЕС. В едно негово интервю за британска телевизия, в отговор на въпрос на журналист защо страната му не приема мигранти, Тарчински отговаря пределно директно и ясно:
„Погледнете улиците на Полша – те са чисти, спокойни и сигурни. Нашите деца играят без страх. Защо трябва да поемаме риска да променим тази ситуация?“
Неговият отговор предизвиква спонтанни аплодисменти в телевизионното студио и бързо набира милиони гледания в онлайн пространството. За мнозина той се превръща в символ на лидер, който има смелостта да говори истината открито, без да се съобразява с политическата коректност. Тарчински многократно е подчертавал, че емиграцията трябва да бъде под строг контрол и че сигурността и благополучието на собствените граждани стоят над всичко останало.
На фона на тези коренно противоположни политики светът е изправен пред безпрецедентни нива на принудително разселване на население – над 120 милиона души според актуални данни на ООН към 2024 година. Въпреки полаганите усилия от страна на Европейския съюз за въвеждане на общ миграционен пакт, съпротивата на отделни държави-членки като Полша, Унгария и части от Южна Европа ясно показва, че европейската солидарност по този изключително чувствителен въпрос остава крехка и трудно постижима. В същото време трагичните случаи на насилие, социална изолация и нарастващ натиск върху институциите се превръщат в болезнена реалност, с която много граждани в различни европейски страни се сблъскват ежедневно.
Миграцията е изключително сложен и многопластов проблем, който не може да бъде разглеждан едностранчиво. Сред хората, търсещи убежище и по-добър живот, безспорно има такива, които са в крайна нужда от помощ и закрила, но съществуват и такива, които безскрупулно злоупотребяват със съществуващата система. Ефективното решение не се крие нито в изграждането на непробиваеми стени, нито в безусловното отваряне на всички врати, а в намирането на разумни и балансирани политики, установяването на реален и ефективен контрол и проявяването на смела политическа воля за справяне с предизвикателствата. Защото в противен случай, рискуваме да загубим не просто своята сигурност и спокойствие – рискуваме да загубим своята същност и ценности.
