Чудомир, роден като Димитър Христов Чорбаджийски на 25 март 1890 година в село Турия, е един от най-емблематичните български хумористи, писатели и художници. Той остава в историята на българската литература и култура с неподражаемите си разкази, изпълнени с колоритни персонажи и фино чувство за хумор, както и с художествените си творби, които отразяват живота и нравите на обикновените хора.
Живот и творчесвто
Детството и младостта му преминават в родното му село, където от ранна възраст проявява интерес към рисуването. Семейството му е заможно и баща му настоява той да избере военна или духовна кариера, но младият Димитър е увлечен от изкуството. Завършва Казанлъшката гимназия, а през 1913 година продължава образованието си в Държавното художествено-индустриално училище в София, днес известна като Национална художествена академия. Именно в този период получава прозвището „Чудомир“, което остава негов творчески псевдоним до края на живота му.
След завършването си участва в Балканската и Първата световна война. В този тежък за България период се сблъсква с бедността и страданията на обикновените хора, което по-късно намира отражение в творчеството му. През 1921 година се жени за Мара Нонова, също художник и учител по рисуване, с която споделя живота и творческите си стремежи. Двамата работят в Казанлък, където Чудомир дълги години е учител по рисуване, а по-късно се ангажира активно и с обществената дейност.
През 1929-1930 година специализира рисуване в Париж, което допринася за усъвършенстването на художествения му стил и го обогатява с нови идеи. Завръща се в България и започва активно да се занимава както с литература, така и с карикатура, създавайки над 2500 картини, скици, портрети и карикатури. Неговите хумористични творби са публикувани в различни вестници и списания, като „Зора“, „Светлоструй“, „Българан“ и други.
Чудомир е изключително ангажиран с културния живот на Казанлък. Дълги години е председател на читалище „Искра“, което превръща в значим културен център. Като директор на Историко-етнографския музей в града се посвещава на изследването и съхранението на народните традиции. Дейността му като краевед и етнограф допринася за запазването на фолклорните обичаи и специфичния бит на старите българи. През 1959 година е избран за народен представител, а през 1965 година е удостоен със званието „Заслужил деятел на изкуството“. На 23 май 1967 година получава званието „Народен деятел на културата“, което признава огромния му принос към българската култура.
Литературното творчество на Чудомир е белязано от дълбоко разбиране за българския характер. В своите разкази той изгражда ярки образи на хората от селото – с техните слабости, добродетели, комични ситуации и житейски мъдрости. Неговият стил е лек, но същевременно наситен с наблюдателност и сарказъм. Героите му са живи, автентични и разпознаваеми, а диалозите му често включват народни изрази и хумористични обрати.
Най-известните му разкази са публикувани в сборниците „Нашенци“ (1936), „Не съм от тях“ (1941), „Аламинут“ (1960) и други. В тези произведения той представя живота в малките български села, където клюките, завистта, но и топлотата и добротата на хората изпъкват с цялата си естественост. Герои като баба Гица, бай Михал, дядо Първан и други остават сред най-емблематичните образи в българската литература.
Чудомир е и талантлив художник. В продължение на десетилетия създава илюстрации, карикатури и портрети, които са изпълнени със същата наблюдателност и хумор като разказите му. Неговите картини от серията „Нашенци“ се отличават с фина сатира и чувство за детайл.
Чудомир умира на 26 декември 1967 година, но неговото наследство остава живо. Днес в родното му село Турия се намира къща-музей, посветена на живота и творчеството му. В Казанлък всяка година се провеждат „Чудомирови празници“ в негова чест, където се организират изложби, литературни четения и театрални представления.
Наследството на Чудомир продължава да вдъхновява и днес. Неговите разкази и картини не само разсмиват, но и дават дълбоки прозрения за човешката природа. Той остава един от най-обичаните български писатели и художници, чието творчество е част от културната ни памет.
